Разрешително за упражняване на стопанска дейност - Prostituiertenschutzgesetz
16217
page-template-default,page,page-id-16217,ajax_fade,page_not_loaded,,qode-child-theme-ver-1.0.0,qode-theme-ver-10.0,wpb-js-composer js-comp-ver-5.0.1,vc_responsive

Разрешително за упражняване на стопанска дейност

Разрешително за упражняване на стопанска дейност

(Erlaubnis für Prostitutionsgewerbe)

Всеки, който иска да упражнява стопанска дейност, свързана с проституцията, трябва да притежава официално разрешително от съответните служби. С проституционна дейност напр. се занимават бордеи и подобни заведения (напр. сауна или нудистки клубове, апартаменти или публични домове), леки автомобили за проституция (напр. Love-Mobile), проституционни мероприятия (напр. секс-партита) и борси за проституция (напр. придружаващи агенции).

Без значение, дали проституиращите в един апартамент работят с един или повече колеги – дали редовно или от време на време – този апартамент се приема по принцип като заведение за извършване на стопанска дейност с цел проституция. За тази цел се изисква разрешително, а едно от лицата трябва да поеме задълженията на предприемач.

За издаване на разрешително службата проверява дали лицето притежава необходимата надеждност, за да извършва стопанска дейност с цел проституция. Заведенията трябва да отговарят на изискванията на закона. Те трябва да предоставят подходящи санитарни условия за проституиращи и клиенти. Стаите, в които ще бъдат предоставяни сексуални услуги, трябва да имат опция за авариен сигнал, а работните стаи не трябва да се използват същевременно за спане или живеене. За извършването на проституционна дейност в апартаменти службата може да разреши изключения на някои изисквания.

Ако има доказателства за експлоатация на хора, няма да се издаде разрешително, а вече предоставеното може да се отнеме. За издаването на такова трябва да бъде предоставена оперативна концепция. Проституиращите имат право на разгледат тази концепция. Така те ще знаят, дали дейността е узаконена и дали са спазени изискванията на закона.

Работодателите трябва също така да гарантират за здравето и безопасността на проституиращите, клиентите и други лица по време на работа. Проституиращите могат да изискат, работните помещения да бъдат оборудвани с презервативи, лубриканти и т.н.

Работодателите имат право да приемат на работа само проституиращи, които притежават валидно удостоверение за регистрация. Освен това, те са длъжни да предоставят по всяко време на проституиращите възможността да се възползват от консултации – дори и по време на работа. Проституиращите могат да настояват, трудовите договори и други споразумения да бъдат изготвени в писмена форма. Това важи също така и за квитанции за плащания, например за наеми. Работодателите нямат право да изискват непропорционално висок наем (баснословни наеми), както и други необосновано високи цени от проституиращите.

Забрана за разпореждане (Weisungsverbot)

 

Законът защитава проституиращи и правото им на сексуално самоопределение с така наречената забрана за разпореждане. Той гласи, че работодателите нямат право да диктуват на проституиращите как и по какъв начин ще предоставят сексуални услуги. Това се определя единствено между проституиращите и техните клиенти. От това следва, че също и цените ще се договарят между проституиращите и техните клиенти. Проституиращите не трябва да бъдат ограничавани в личните им права. Така например те не могат да бъдат принуждавани да работят голи или да им се отнемат документите за самоличност.

Ограничено право на разпореждане (Eingeschränktes Weisungsrecht)

 

В трудовия договор предприемачите на публични домове ще имат възможността да определят, кога и къде проституиращите ще работят. Те ще могат също така например да определят използването на стаите. Те няма обаче да могат да нареждат на проституиращите, с кого и как да предоставят сексуални услуги. Това е така нареченото „ограничено право на разпореждане.“

Проституиращите имат освен това и правото, винаги да откажат предоставянето на сексуална услуга или да прекъснат същата, дори ако услугата е била договорена предварително. Клиентът не може да изиска същата, но не е длъжен и да я заплати, след като не е била предоставена.